Tyxo.bg counter
 
  bg | en
   
   
"Светът според Бойко" 3 април - 31 май 2011, Галерия Жозефина - Наарден, Холандия

БОЙКО КОЛЕВ: МНОГО ИСТОРИИ МОЖЕ ДА ИМА В ЕДНА КАРТИНА
интервю на Даниела Горчева

Може ли един захвърлен счупен чадър да ви разкаже една цяла история?
А будилникът, чиито стрелки точно прехвърлят полунощ (или сочат 12 по пладне)?
Какво е да си хиперреалист? Може би способността, докато си пиеш сутрин кафето на терасата на някое парижко кафене да забележиш, че току-що оттук е минал ангел? И да покажеш на зрителите си доказателство за това? А може би – да си хиперреалист означава просто да имаш око за детайла, чувство за хумор и въображение, за да покажеш познатия до втръсване свят от една изненадващо различна гледна точка?
Но по-добре да попитаме самия маестро Бойко Колев, автор на тези чудати и чудни картини, в които две кибритени клечки, изгорели от страст се целуват.

Има една история с нарисуваното от древен гръцки художник грозде, което
изглеждало толкова истинско, че заблудило дори птиците, които налетели
да го кълват. Там ли трябва да търсим корените на хиперреализма или в
съвременния Поп-арт и какво всъщност представляват хиперреализмът и
фотореализмът?

Хиперреализъм или фотореализъм в изобразителното изкуство е термин, който
възниква през 60- те години в Съединените щати. Това е стил, който еволюира от Поп-арт направлението – знаете Анди Уорхол с неговата „Кока Кола” и консервите
доматена супа „Кемпбълc”. При хиперреализмът задължително се използва
фотография като първоизточник. Един от първите американски хиперреалисти
рисува фотографски цветни негативи в огромни размери. При фотографията имаме
двуизмерен продукт, получен от триизмерен. Това, което се опитвам да правя аз, е
да превърна двуизмерното изображение отново в триизмерно, чрез богатството на
маслената боя, която е несравнимо по-плътна, от която и да било фотохартия. А тази
история с "гроздето" е хубава, но когато Зeвксис (Zeuxis) от Хераклея по-късно нарисувал момче с грозде, той бил разочарован, когато птиците – отново привлечени от гроздето, не се уплашили да дойдат по-близо до картината. Тогава му станало ясно, че не може да рисува момчета толкова добре, колкото грозде.


Е, може би гроздето е било толкова изкусително, че пилците са преодолели
страха си от момчето.

Ха-ха, разбира се. Но очевидно художникът е бил доста взискателен към себе си, за да помисли за такъв вариант...

А каква е разликата между хиперреализъм и сюрреализъм? Разбира
се, давам си сметка, че всичките тези граници са условни и творците се
забавляват да ги прекрачват за ужас на критиците, които непрекъснато се
опитват да сложат ред с някакви рамки. И все пак?

Сюрреализмът (свръхреално) е преди всичко ирония според мен. Повлиян от Фройд,
сюрреализмът претендира, че премахва контрола на съзнанието. Всъщност, не знам
какво мислят изкуствоведите по този въпрос. Аз гледам по-скоро да се забавлявам.
Например, рисувайки агресия върху чадър. Като си помисли човек – агресия върху
нещо, което те пази.


Не знаех, че става дума за счупен от яд чадър. Аз го видях по-скоро като
вярно служил и загинал в битката с вятъра воин, захвърлен на улицата като
непотребна вещ. Ето че имаме една картина и поне две истории?

Много истории може да има в една картина. В случая бях провокиран от гнева, който всички изпитваме към най-близките си понякога. А това не е хубаво. Затова и картината се казва „Гняв”. Но не обичам да насочвам зрителите и разбира се – може да бъде и захвърлен на улицата непотребен чадър.

Може ли да се говори за стилове в изкуството, които пропадат в клопката
на кича или това няма нищо общо със стила, а зависи от твореца? Защото,
ако приемем че хиперреализмът, например, се движи по ръба на кича,
заигравайки се с масовите вкусове, не зависи ли все пак от майсторството
на твореца да избегне подводните рифове и да създава истинско изкуство, а
не просто да задоволява сантименталните прищевки на купувачите?

Всеки стил може да бъде превърнат в кич и всеки кич може да бъде утвърден като
стил. Ако един художник е творец и естет, няма да създаде кич. Историята помни
една сантиментална прищявка на богат търговец от Флоренция, който поръчва
портрет на бременната си съпруга – резултатът е Мона Лиза. Тоест, дори една
банална поръчка може да бъде повод за създаване на шедьовър.


Как успявате да нарисувате толкова добре материята, че да изглежда като
истинска?

Успявам ли? Не знам. Радвам се, когато хората харесват картините ми, но аз
съм доста критичен към себе си. Може би и това ме движи. Ако бях нарисувал
съвършената картина, сигурно нямаше да има "следваща", която вече ми се върти из
главата, заради нещо непостигнато в предишната.


Има една Ваша картина с любопитна история. На нея се вижда сгъната от
вестник книжна лодка. В сайта си уточнявате, че тя е сгъната от един брой
на The Syracuse Herald от 15 април 1912, който излъгал, че 1300 пасажери
на Титаник, са спасени.

Това е една първа страница на този вестник, на която попаднах в интернет.
Отпечатах я и сгънах от нея корабче, което нарисувах. В горния край има скъсана карта на Ню Йорк. Впоследствие се сетих, колко потресаваща е тази история всъщност. Между другото, тази картина беше поръчана от момиче, което искаше просто някакво корабче.


Ябълката – зелена или червена присъства често във Вашите работи,
понякога като експонат върху поставка и с прикачена уточняваща
бележка: „Това не е библейска история.” На война с клишето – това ли е
вечната съдба на твореца?

Е, чак война – едва ли, но ако един творец си служи с клишета, какъв творец е
тогава. В тази шеговита картина ябълката е музеен експонат заради красотата си и
придружена от уточняващ надпис, за да не се обърка някой, че това е ябълката от библейската история. А може би трябваше да има продължение - "Уважаеми
консуматори, не изяждайте експонатите". В изкуството трябва да има пространство
за ирония и за различни тълкувания и гледни точки, за пародия на клишетата.
Стремя се и много се надявам моите картини да предизвикват усмивка.

 

Copyright © 2008 BOYKO KOLEV. All rights reserved. Developed by liliyak